Пейо Яворов

Пейо Яворов
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов е роден в град Чирпан на 13 януари 1878 година. Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София.

През 1898 г. за началник на стралджанската телеграфо-пощенска станция е назначен Пейо Крачолов Яворов. Точно една година служи той в тогавашното село и за този етап от живота си не без огорчение пише:”Тук съм като в гроб. Завили веявици, затрупали всичко живо и няма с човек да размениш дума.Така ми е дотегнало!” Има и още откровения на  поета, който се задушава в провинциалната среда и страда:”Изгубвам човешкия си образ. Ще умра от мъка и скука. И няма изход, няма изход…Вървиш, затъваш все по-дълбоко, а от никъде никой да ти подаде  ръка…”
    Колкото и да са тежки тези думи за днешните стралджанци, които обичат поета и се прекланят пред неговото творчество, колкото горест и мъка да съдържат, определяйки тогавашната тягостна действителност за поета, то днес местните хора  все пак имат право на своеобразна гордост, че  по стралджанските улици  е стъпвал великия Яворов, че именно тук е водил своите разговори с изтерзаните арменци, че за  пак тук видял народната мъка след градушката опустошила нивите на стопаните, че пак тук се любувал на моминска хубост и момкова буйност.
    Казват, че един творец трябва да страда, за да изтръгне от душата си  най-доброто, на което е способен. И в този смисъл значи все пак  стралджанския период може да се определи като успешен за Яворов. И никак не е трудно в „Овчарска песен” да открием волната душа на влюбения млад овчар, никак не е без основание и твърдението, че „Градушка” за първи път се ражда в съзнанието на поета тъкмо тук, в Стралджа, че „Арменци” той създава благодарение на преките си впечатления от хамалите на гарата в Стралджа.
    Години наред културната общественост в града отпразнува деня на Яворовото рождение, традиция са поетичните вечери когато педагози представят творчеството на поета, а местни рецитатори декламират най-доброто от сътвореното и винаги на преден план е гордостта от факта, че Яворов е носил в себе си част и от това място.Нормално е някой да приемат неговото страдание в Стралджа като не особено приятен факт от биографията му, че омразната, апатична, враждебна действителност в провинциалното селище го души, мори и съсипва психически. Но и те са съгласни, че много често тъкмо дълбокото душевно  страдание   става отправна точка за вдъхновение. И продължават да вярват, че и днес този град може да вдъхновява нови творци за по-ведри стихове и признания. В Сдружението „Приятели на литературата” именувано на Яворов, всеки месец се събират местните  поети. Свои стихове посветени на Яворов имат Елена Тотева и Станка Парушева, Георги Александров и Панайот Андонов. Със сигурност ще се появат още нови, млади местни творци. И те ще се учат от Яворов, ще посвещават свои рими на поета.
    Преди години Стефан Иванов, един достоен българин, който стана инициатор за изграждане паметник на Яворов в Стралджа и сложи начало на Яворовите празници тук каза:”Стралджа не роди Яворов, но му даде криле за полет!”. И колчем се обърнем към творчеството на поета, толкова пъти се уверяваме колко прав е бил в това си твърдение. А когато през януари минавайки край паметника пред пощата видим свежите цветя в памет на поета или чуем с какво вдъхновение децата рецитират „Две хубави очи” или „Калиопа”  получаваме поредните доказателства, че любовта и преклонението на стралджанци към твореца никога няма да угаснат.
Сподели
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg